Изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) посочи, че газовите хранилища в Европа са почти запълнени за предстоящата зима, но през следващата година това може да се окаже доста по-трудно начинание.
Отговаряйки на въпроси след среща на Икономическия съвет на Финландия, Фатих Бирол заяви, че близо 90% от газовите хранилища в Европа са запълнени, предава CNBC.
„Бих предпочел европейските държави да са много по-пъргави, много... по-бързи да реагират на нашите препоръки”, посочи той пред журналисти, имайки предвид планът на МАЕ от 10 точки за намаляване на зависимостта на Европа от руския природен газ в резултат на инвазията на Кремъл в Украйна.
„Но там където сме не е зле и очаквам, ако няма изненади – политически и технически изненада – и ако зимата… е нормална зима, Европа да може да премине през тази зима с някои удари тук-там, но да можем да достигнем до февруари и март”, казва изпълнителният директор на МАЕ.
Към посочения момент, по думите на Бирол, нивата в газовите хранилища вероятно ще са паднали до между 25% и 30%. „Така, че въпросът е как да тръгнем от 25% или 30% до отново, за зимата през 2023 … (нива от) 80-90%?”, казва той, цитиран от CNBC.
“Това, което ни помогна този път, (е това), че ние все още внасяхме газ от Русия през последните няколко месеца”, казва Бирол. В допълнение, Китай внасяше „по-малко газ отколкото би (внасял) иначе” заради „много мудно икономическо представяне”, смята той.
По думите му, сценарият може да се промени през 2023 година, особено по отношение на Китай. „Следващата година, ако китайският внос на газ се повиши заради завръщането на китайската икономика, ще бъдат доста трудни няколко месеца от март до следващата зима”, казва той.
„Така, че тази зима е трудна, но следващата зима може също да бъде много трудна”, казва Бирол, добавяйки, че подготовката за втория период трябва да започне още днес.
Думите на Бирол идват в момент, в който Европа се бори да подкрепи енергийните си доставки докато войната в Украйна продължава.
Русия беше най-големият доставчик на ЕС както на петролни продукти, така и природен газ през миналата година, по данни на Евростат, но в доклад, публикуван в началото на тази седмица, МАЕ посочи, че износът на газ от Русия за ЕС е намалял значително през тази година.
„Въпреки наличното производство и транспортен капацитет, Русия намали газовите си доставки за Европейския съюз с близо 50% на годишна база от началото на 2022”, посочва, базираната в Париж организация, в последния си доклад за пазара на природен газ.
„В настоящия контекст, пълното спиране на руските тръбни газови доставки за Европейския съюз не може да бъде изключено преди отоплителния сезон 2022/2023 – когато европейският газов пазар е най-уязвим”, става ясно от доклада.
На фона на трудната обстановка, енергийният гигант Orsted наскоро обяви, че ще продължи с рестартирането на операциите на три съоръжения, разчитащи на изкопаеми горива, след като получи заповед от датските власти за това.
В обявление през уикенда, Orsted, чийто най-голям акционер е датската държава, посочва, че ходът е предприет с цел осигуряване сигурността на електрическото подаване в Дания.
Няколко дни преди съобщението на Orsted, друга голяма европейска енергийна компания, германската RWE, обяви, че три от нейните блокове, работещи с кафяви въглища, ще бъде „временно върната към електрическия пазар, за да подобри сигурността на доставките и да спести газ при производствот на електроенергия”.
RWE посочи, че всеки от блоковете разполага с 300 мегавата капацитет. „Тяхното разгръщане е първоначално ограничено до 30 юни 2023”, добавят от компанията.
Още: Кой е най-големият печеливш от газовата криза в Европа?